“Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева

Здравейте, мили четящи хора!

“Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева е втората книга, която чета от авторката. Избрахме я за книга на месеца в литературен клуб “Книжни пътешественици”. Много ми хареса “Божествен аромат” и нямах търпение да се потопя в новата история, която ме чакаше зад страхотната корица, която отново е дело на Кontur Creative. Срещаме се с Марина, която е собственик на галерия. Тя е красива млада дама, но таи много тежки и тъжни чувства. Борис е любител на екстремните изживявания и фотограф. Работата му го е водила на всякакви места по света, включително и Антарктида. По някакъв странен каприз на съдбата, те ще се озоват на едно и също място в Турция и ще тръгнат по следите на отдавна изгубена мозайка. Историята обещава любов и приключения.

Започвам с това, което най-много ми хареса в романа, а именно атмосферата. Авторката пише с лекота и повествованието се лее безпроблемно. Докато в “Божествен аромат” проблемът ми беше с прекалено многото информация относно историята, тук беше в перфектен баланс с всичко друго, което се случваше, а и ми беше много интересно да науча толкова много нови неща. Историята ни води в Турция и България в настоящето, и в Сирия и Антарктида в спомените на Борис и Саид. Описанията бяха невероятни, сякаш аз самата бях там. Разбира се, зарадвах се, че в един момент част от действието се развива в Пловдив.

Образа на Борис ми допадна най-много. Аз самата имам много по-различен светоглед от него, но ми беше изключително интересно да опозная чертите от характера му. Той е доста амбициозен и много вироглав. Честно казано, цялата история с трафикантите ме караше да настръхвам. Саид и Антония бяха другите два персонажа, които харесах. Единият заради добрината му, а другия заради прозорливостта. За съжаление, не харесах нито един от другите персонажи. Симона и Елица ми се сториха наистина нереални героини. Не мога да повярвам, че може да съществуват толкова наивни жени. Марина имаше потенциал да стане добър главен герой, но сякаш самата тя се губеше из силата на образа на Борис и по-скоро четяхме за историята на Симона, отколкото на Марина. Липсваше ми един силен и независим женски образ, както в “Божествен аромат”.

Другото, което малко ми попречи да дам пълни 4 звезди на романа бяха любовните истории. Не можах да ги почувствам като истински. Всичките ми се сториха прибързани особено тези на Кристиян и заблудените му жени. Липсваше ми бавно изграждане на романса между Борис и Марина. Исках да усетя как лека полека осъзнават, че са един за друг. Като изключим лековерните Симона и Елица, и любовните истории, които просто не ми допаднаха, книгата доста ми хареса. Имаше интересни факти, спиращи дъха гледки и приключение, което ни държи на тръни до самия край. А, дали успяват да спасят мозайката ще разберете като прочетете книгата. Лично аз бях изненадана от разкритията към края на романа.